Ролята на лирическото отклонение       - лирическо отклонение ( отстъпление ) - отклонение от сюжетният ход на творбата, за да изрази пряко авторът своите чувства, мисли, вълнения. С болка  и възхищение Вазов говори за хъшовете.       - с болка Вазов говори за мъчевическия живот на хъшовете в чуждата страна:        мизерия - измъчени от бедността        "гладните дни"       "работеха за няколко гроша колкото за хляба..."       " гладът и бедността простираха отсвякъде ръце към тия нещастници" - олицетворение       - носталгия по дом и родина        " какво ще правят в тая чужда земя"       " Кога ще видят своите семейства, своите мили съпруги, своите стари майки?" - риторични въпроси и градация       - изолирани, неприети, неразбрани в румънското общество       "Румъния им даваше...

Пейзажа - подготвя за трудния живот, който хъшовете водят в чуждата страна- негостоприемна за българските герои.   - "влажна, мрачна, студената декемврийска мъгла"   - "напластила задушаваше с отровния си дъх" Изображението на българските кафенета и лафки     - Този момент изпълнява ролата на ретардация ( забавяне на действието)   -  Показва една малка България в чуждия град - надписите и картините подсказват за патриотичният дух на времето - желание за свобода и омразата към поробителя.   " български лев"   " свободна България"   " долу тираните"   - народен - ключова дума - човек, който се е борел за народната свобода в чуждата страна помага на хъшовете да оцелеят Кръчмата на Странджата - единствен дом за хъшовете в Румъния   - будна - мисълта за България продължава да живее в сърцата на нейните посетители.   - обстановката - бедна, мизерна   " една опушена и полуразбита лампа" ...

Метафората разкрива трудния живот в чуждата страна. В нея бунтовникът е свободен, но не е щастлив, защото е далеч от роден дом, близки и отечество. Там е лишен от младост и сили. Метафората най - точно представя изпълнения с несгоди, унижения и лишения живот на прокудените от родината борци за свобода в негостоприемната чужбина. Загатва за враждебността и неразбирането в чуждата земя, в която те са отхвърлени и неприети.

   Ботевият герой е горда и свободолюбива личност, която прави достоен житейски избор  - избира борбата като единствения път към свободата. Определя го като страшен, защото го разделя завинаги с близки и дом, носи им болка и е свързан със смъртта. Но този път е и славен, защото само така лирическият герой ще защити достойнството си, ще бъде пример за подражание и ще извоюва най - ценното благо - свободата. Завинаги ще остане в паметта на поколенията, този който се жертва в името на своя идеал.