Пейзажа - подготвя за трудния живот, който хъшовете водят в чуждата страна- негостоприемна за българските герои.   - "влажна, мрачна, студената декемврийска мъгла"   - "напластила задушаваше с отровния си дъх" Изображението на българските кафенета и лафки     - Този момент изпълнява ролата на ретардация ( забавяне на действието)   -  Показва една малка България в чуждия град - надписите и картините подсказват за патриотичният дух на времето - желание за свобода и омразата към поробителя.   " български лев"   " свободна България"   " долу тираните"   - народен - ключова дума - човек, който се е борел за народната свобода в чуждата страна помага на хъшовете да оцелеят Кръчмата на Странджата - единствен дом за хъшовете в Румъния   - будна - мисълта за България продължава да живее в сърцата на нейните посетители.   - обстановката - бедна, мизерна   " една опушена и полуразбита лампа" ...

Метафората разкрива трудния живот в чуждата страна. В нея бунтовникът е свободен, но не е щастлив, защото е далеч от роден дом, близки и отечество. Там е лишен от младост и сили. Метафората най - точно представя изпълнения с несгоди, унижения и лишения живот на прокудените от родината борци за свобода в негостоприемната чужбина. Загатва за враждебността и неразбирането в чуждата земя, в която те са отхвърлени и неприети.

   Ботевият герой е горда и свободолюбива личност, която прави достоен житейски избор  - избира борбата като единствения път към свободата. Определя го като страшен, защото го разделя завинаги с близки и дом, носи им болка и е свързан със смъртта. Но този път е и славен, защото само така лирическият герой ще защити достойнството си, ще бъде пример за подражание и ще извоюва най - ценното благо - свободата. Завинаги ще остане в паметта на поколенията, този който се жертва в името на своя идеал.

Метафора "турска черна прокуда" "тежка чужбина" "саби и змии" "пушки иглянки" Метонимия "та сърце майко не трая" "пък каквото сабия покаже" "дълбоко ще ми въздъхнат две сърца мили за мен" Синекдоха - вид метонимия, при която едно понятие се назовава чрез съществена част от него "бащино ми огнище" ( роден дом )  Анафора - повторение на думи и изрази в началото на съседни стихове. "жив и здрав стигна до село   жив и здрав с байряк в ръка".       Етимологична фигура - в непосредствена близост са думи с еднакъв корен " чер ни чер неят за мене " " дум и из дум ал"  Инверсия  " майко юнашка" " сърце мъжко юнашко" " левове златни" Антитеза - съчетаване на противоположни идеи, понятия, образи. " пътят е страшен , но славен " Постоянни епитети " черни си очи" " либе ...

Героят в стихотворението е борецът за свобода и социална правда           " за правда и за свобода" - идеалът му.           - качества - човек на честа и достойнството.           " сърце мъжко, юнашко"           " и честта майко, юнашка"           - горд, непримирим с униженията на робството           " сърце не трае"           - откликва на народнотострадание.           " на глас тичам народен"           - самопожертвователен            - безкористен - човек, правещ нещо за другите без да очаква отплата. Майката - най- близкият човек; ще го разбере и подкрепи, въпреки огромната си болка, защото е майка "юнашка" - възпитала е достоен син.           - многократни обръщения...

За житейския избор (избор в живота) - героят избира да поеме по страшния, но славен път на борбата за свободав името на близки и народ. - "хаидутин, бунтовник"            - " аз вече пушка нарамих"           - " там аз за мило за драго"           - " за теб, за баща за братя"  За тежкото робство            -" турска черна прокуда"            -" по тази тежка чужбина"            -" да ходим да се скитаме"            -" немили, клети, недраги"            -" турчин, че бесней" За любовта и отговорността към близки и народ            -" бащино ми огнище"            -" на глас тичам народен" За свободата             - лична (на гер...