" На прощаване 1868г." - история, композиция и жанр



  •  Стихотворението е написано в Букурещ, през лятото на 1868г., когато Ботев очаква да премине Дунава с четата на Жельо Войвода и да се включи в бойните действия в България.

  •  Публикувано е 1871г. във вестник "Дума на българските емигранти"

  • жанр - стихотворение, написано под формата на изповед - лирическият герой ( борецът за свобода и правда ) изповядва пред майка си най - съкровенните мисли и чувства, които го вълнуват преди да поеме пътя на борбата.

  • Композиция - Състои се от 4 композиционни части:
  1.  Лирически увод - героят разкрива причините, които го карат да поеме по пътя на борбата.
  2. Картината на възможната смърт - по-възможна, защото борбата е трудна.
  3. Картината на победното завръщане - желана, мечтана, красива, цветна
  4. Финал (епилог) - последното четиристишие носи идеята за безсмъртието.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

" На прощаване 1868г." - художествени средства

Метафора "турска черна прокуда" "тежка чужбина" "саби и змии" "пушки иглянки" Метонимия "та сърце майко не трая" "пък каквото сабия покаже" "дълбоко ще ми въздъхнат две сърца мили за мен" Синекдоха - вид метонимия, при която едно понятие се назовава чрез съществена част от него "бащино ми огнище" ( роден дом )  Анафора - повторение на думи и изрази в началото на съседни стихове. "жив и здрав стигна до село   жив и здрав с байряк в ръка".       Етимологична фигура - в непосредствена близост са думи с еднакъв корен " чер ни чер неят за мене " " дум и из дум ал"  Инверсия  " майко юнашка" " сърце мъжко юнашко" " левове златни" Антитеза - съчетаване на противоположни идеи, понятия, образи. " пътят е страшен , но славен " Постоянни епитети " черни си очи" " либе ...
Прочетете още

Анализ на 2-ра глава от "Немили недраги"

Ролята на лирическото отклонение       - лирическо отклонение ( отстъпление ) - отклонение от сюжетният ход на творбата, за да изрази пряко авторът своите чувства, мисли, вълнения. С болка  и възхищение Вазов говори за хъшовете.       - с болка Вазов говори за мъчевическия живот на хъшовете в чуждата страна:        мизерия - измъчени от бедността        "гладните дни"       "работеха за няколко гроша колкото за хляба..."       " гладът и бедността простираха отсвякъде ръце към тия нещастници" - олицетворение       - носталгия по дом и родина        " какво ще правят в тая чужда земя"       " Кога ще видят своите семейства, своите мили съпруги, своите стари майки?" - риторични въпроси и градация       - изолирани, неприети, неразбрани в румънското общество       "Румъния им даваше...
Прочетете още